Това е отчет от вчерашната ни ролева игра за тези, които обичат приключенията и за тези, които не можаха да присъстват, за съжаление.

Ние, две опатили от предишни приключения девойки - елфана и човек, си седяхме в страноприемницата, чудейки се от какво да изкараме някой и друг златник. Не че го бяхме закъсали кой знае колко, но се наложиха някои непредвидени разходи, от които запасите ни от злато определено намаляха. След неуспешната огнена магия, която направих, все още бяхме с опърлени вежди и липсващи парчета коса (доста страшничка гледка), а държахме все пак на външния си вид, та се наложи да си купим някои разкрасителни средства, като перуки например.

Тогава видяхме на стената една обява, която седеше от много време - за изключително опасна мисия с неясен край. Тъкмо като за доказали се герои като нас, помислихме си и се запътихме към мястото в обявата. Оказа се луксозна страноприемница, в която не посмяхме да си поръчаме нищо повече от по една студена вода. Е, само ще ви кажа, че ни я сервираха в кристални чаши, нещо не виждано от нас до този момент. Някой сериозно си бе играл да дялка чашата от кристала... А като се огледахме, наоколо всичко беше чисто, имаше покривки на масите, а сервитьора.... ами престилката му беше чисто бяла! Това място определено беше нещо ново за нас. Дори не се учудихме когато ни взеха цяло състояние за водата. 

Срещнахме се със Сивия, възрастен господин, който ни каза, че задачата е много трудна и трябвало да сме трима, за да се справим. Така че любезно ни помоли да се върнем на следващия ден.
Тъкмо се чудехме от къде да намерим трети, когато навън видяхме един доста нагизден елф. Той ни заприказва, стори ми се доста нагъл. Не стига, че така се натресе, ами и се лепна за нас. Истински селски тарикат. Толкова беше нахален, че се наложи да се хвана на бас с него че мога да изпия 2 бири и нищо да не ми стане. Е, то лошото беше, че в яката жега, бирата не само ме хвана, но и ме трупяса. Дори не знам какво се бе случило след това, но когато се окопитих, се намирах по средата на кочина, цялата подгизнала от кал и вода (и перуката също), а срещу мен разбиращо ме гледаше едно сладко 300 кг прасе, което грухтеше в съгласие, че живота не е честен. Явно не сме си били платили за стаята и са ни изхвърлили. Веднага поправих нещата, платих за стая и се отправих да се вкарам малко в ред. Нахалника още се влачеше с нас. Май нямаше да се отървем от него. Трябваше да проверим дали не можем да го използваме за други по-полезни цели. 

На другия ден, отидохме в имението на Сивия, който подробно ни разказа за задачата. Трябваше да освободим новопридобития му на карти замък от някакъв дракон. Каза го почти нехайно, но после доуточни, че до сега никой не се е завръщал от мисията. Да, заплащането беше огромно, но и първоначалната ни инвестиция не беше малка. Но преди това ни направи малък тест дали ставаме за герои - тест за късмет, сила и интелект. Оказа се, че имало полза от тариката. Справи се отлично. Така че се въоръжихме с необходимото и тръгнахме към пристанището...