....

На пристанището ни чакаше огромна тълпа, която се беше събрала, за да се посмее на поредните глупаци, тръгнали да убиват дракона. Най се забавляваше един клоун, който ни каза, че без да знаем истинското име на дракона, нямаме никакъв шанс. Е, дали ни лъжеше или не, трудно можехме да разберем, но доверчиво олекнахме с няколко сребърника, докато най-накрая успяхме да измъкнем името на Марион - барда на бардовете, който можехме да намерим в Ребал, градче близо до морския бряг. 

Измъкнахме се бързичко от там и се качихме на корабчето. Е, всъщност на две отделни корабчета, тъй-като тариката Бадауей, който още се влачеше с нас, се изтарикати и реши да не дава пари за по-скъпия и добре изглеждащ кораб, а се качи на една бръкма, която ме учуди невероятно как дори се крепеше върху водата. В този момент дори ми стана съвестно, че не му дадохме пари. Твърдо вярвах, че го виждахме за последен път. След като стигнахме Дувал, се наложи да чакаме цял ден, но ето, бръкмата бавно бавно пристигна до кея. Е, вярно, че няколко от камъчетата, които мятахме във водата от скука, станаха причина тя да потъне, но... е, вината не беше изцяло наша. 

Успяхме да намерим един керван и след кратко убеждаване (включващо разцепване на дърво от светкавица, просто така за показ, че съм магьосница и то добра), ни наеха срещу сребърник да пазим кервана до Ребал. През нощта, разбира се, ни нападнаха бандити. Ще се опитам да бъда скромна.... Опитвам се, но е много трудно при великите дела, които сътворих. Скоро мястото гореше от огнените топки, които умело мятах по враговете, дим се стелеше и пепел се сипеше над главите ни. Така и не разбрах, къде се дена Бадауей. Легнах изтощена от тежката битка, плувнала в пот и кръв. На сутринта, разбрах, че Бадауей е взел цялата слава за битката и е изкарал, че съм спала през цялото време. Дълбоко се колебая дали да не му покажа някой от своите огнени фокуси и да му запържа.... Е, този път ще му се размине.   

Разделихме се с кервана и поехме към Ребал. След кратко лутане и разглеждане на градчето и забележителностите му (като скрития с магия пазар за магически предмети, който Бадауей се правеше че вижда и търчеше от една празна сергия на друга - чудя се как ли са му се смяли продавачите) стигнахме до кръчмата на бардовете. Явно жителите на градчето бяха издигнали в изкуство замерянето на некадърни бардове с всякакви развалени плодове и зеленчуци. Скоро разбрахме къде е Марион и след даването на поредния сребърник, ни пуснаха при него. Стареца лежеше на едно легло и едва помръдваше. Красива девойка се грижеше за него. Питахме за името на дракона и след много чакане, през което се зачудихме дали стареца не е преминал в света на сенките, най-накрая отговора дойде - Рийдуей. На път навън загубих Бадауей, който после разбрах, че е ходил до квартала на удоволствията. Е, то и аз се позабавлявах, мятайки развалени домати. Ееее, как хубаво се разпльокваха....

На сутринта се запътихме пеша към замъка с дракона. Ох, бедите валят една след друга. Сега пък ни нападнаха една тумба разбойници, които ни искаха парите. На Бадауей му беше лесно, той имаше няколко медника в кесията си, но аз имах доста злато и не можех така да се предам. Нахалника им каза, че имам повече пари и се юрна да бяга. Ей, ако го видя пак, лошо му се пише този път. Започнахме да бягаме, напред, настрани, заедно, поотделно, докато не ме настигнаха петима разбойника и ме повалиха на земята. Тъкмо да ми отнемат кесията и .... още нещо, се появи елфаната с пантерата си, която се метна на единия и му разкъса гърлото. Успях да се изправя и скоро се разправихме с всички. Дори оставихме милостиво един жив.

Не искахме да се мотаеме повече, затова се запътихме към драконовия замък. След указания от един вдетенен архитект, който се оказа че е проектирал замъка, успяхме да намерим тайния проход към леговището на дракона. Мъкнахме се в тъмнината доста време и попаднахме на бая паяци, по-големи от нас. Докато точеха лиги, нашата елфана реши да разговаря с единия и да го убеди да не ни яде. А той само цедеше врез зъби - храна.... Добре, че се сетих за книгата Магика приорика - след като реших ребуса на ключалката, ярка зелена светлина се издигна от нея. Когато стана отново тъмно и почнахме да виждаме, паяците бяха умрели. 

Стигнахме до дракона. Огромното му тяло се беше разположило на купчини от злато - толкова много, че чак не можехме да го обхванем с поглед. Елфаната отиде с отровата близо до дракона и се опита да направи нещо. След секунда вече се бе превърнала в купчина пепел. Бяхме ужасени. След време се окопитихме и се сетихме да кажем името на дракона. Рийдуей. Той погледна жално и въздъхна. Попита ни какво искаме от него. Накарахме го да съживи елфаната, да се махне от замъка и да не се връща никога повече. С поредната въздишка той щракна, тя се съживи от нищото, после разпери криле и отлитна. Ох, каква радост, как подскачахме върху купчините злато, как пяхме и се веселихме. Да, не беше лесно, но за такива велики герои като нас, това бе просто поредния обикновен ден...  

Спас е изпепелил Аби, което е интересно:). Сега ще им обясняваме някои неща за немъртвите и възкресените:)!
А кой игра Бадауей? По описанието е стила на Спас, но доколкото знам, той се канеше да ви води:). Ако е Оги, добре се е справил със селския тарикат:)!

Ами, Бадауей беше Киди. Направо щях да го набия накрая :))) Справи се чудесно с наглия, нахален селски тарикат. Особено имаше един случай, ние уморени, пускаме го да влезе в стаята, а той се пльосна диагонално на леглото и почна да се кефи :)))

Май трябва да му вземем админските права на онзи форум:)!
А Боби явно е проявил вдъхновение с тези изпълнения, но ако ще го биеш, чакай ме да съм там, искам да гледам:)!

Хахаха, ще ти се да гледаш сеир :) Няма бре, аз съм кротка (сравнително) и трябва да ме ядосат страшно много (абе не чак толкова) за да реагирам лошо, макар че напоследък търпимостта ми рязко спада. Взела съм да умея да се боря и да се защитавам. За което знам, на кой трябва да благодаря ;) Ама чак пък наистина да го бия, няма да стане, твърде съм кУлтурна, за да стигне до там, а и правя разлика между игра и действителност (все още) :)))))