Как възприемате музиката? Просто като нещо, което ви дрънка като фон, докато вършите нещо, за да не е тихо около вас или я чувствате по-дълбоко? За мен музиката е нещо дори по-важно - тя е част от душата ми. Отразява настроението ми, начина по който се чувствам, дори да не мога да го изразя с думи. Мисля, че не мога да съществувам без музика. Тя ми дава енергия, утешава ме когато съм тъжна, вдъхновяваме да творя, вдъхва ми сила да продължавам напред. 

А случвало ли ви се е да се повлие настроението ви или дори самата ви същност заради музиката, която слушате? Начина, по който се обличате, по който усещате света? Нямам предвид просто да си сложите тениска на любимата група или някое медалионче с тяхна емблема. Имам предвид, онова чувство, когато започнеш да слушаш музика и постепенно разбираш, че това, което внушава тя ти е толкова близко. И всякаш разбираш истини, които не си усещал и осъзнавал до този момент... И започваш да мислиш по нов начин, да се чувстваш по нов начин. И това променя живота ти и теб самия.

Би ми било интересно да чуя вашето мнение по въпроса.

А до тогава - поздрав с Lacuna Coil - Within me.

Това говори достатъчно за отношението ми към музиката :)

Вече знаеш моето мнение по въпроса, Ралибали :))
От последния ми засега пост- оказва се, че така синхронно сме писали, мислили и чувствали на тази безкрайна тема- музиката..

Поздрави и до нови срещи! :*

P.S. "Music is your only friend,
until the end.."