Филмовата индустрия бълва всяка година невероятно количество филми. Колкото и да са много, толкова са и еднакви. Сюжетите в повечето случаи са или твърде изтъркани или толкова прозаични и елементарни, че още след първите 10-15 минути вече знаеш какво ще стане накрая. Да, зрелище за очите, но нищо повече.

Не отричам, че има филми, които са прекрасни. Сещам се за любимите ми приказки Уилоу, Лабиринт, Годеницата на принца, екранизацията на Властелина на пръстените... Красиви, вдъхновяващи, добри филми. Но не за тях искам да пиша сега. 

Има филми, които те докосват... Които оставят в теб бушуващи чувства, тръпка, карат те да се замислиш, насълзяват очите ти и някъде там дълбоко в теб те променят...

Искам да споделя някои от тях с вас, в поредица от няколко поста. Ето го и първия:

* Лабиринта на Фавна (El Laberinto del Fauno, Pan"s Labirynth), 1996 г., реж. Гийермо дел Торо

http://www.panslabyrinth.com/

Не мога да говоря за този филм, без да се разчувствам.  Излъчва такава силна тъга, мъка и същевременно чистота и надежда. Разказва историята на малко момиче, което по средата на едни от най-тежките времена в историята губи всичко... и намира себе си. Сред жестокост и омраза, то разцъфва като нежно цвете. Трудно може да направите разлика между фантазията, приказката и реалния живот. Разума и жестокия реализъм ви казват, че няма надежда, че момичето просто намира начин да се откъсне от бруталната си действителност, като си фантазира за друг свят.  Но работата е там, че ви се иска и то толкова настойчиво да ВЯРВАТЕ, че всичко това се случва наистина. И че тя наистина е изгубена принцеса на един древен и мистичен свят... и че всичката й мъка е просто път към щастието. Магичнa, мистичнa, разчувстващa история....