Обичам да летя със самолет. Огромната скорост, която набира при излитане и как всичко наоколо се замъглява, после минаваш ивицата мрачни облаци и накрая всичко грейва! И няма значение какво е времето долу, горе винаги небето е синьо, а слънцето блести. Долу може да вали, да е мрачно, да има сняг, облаци, гръмотевици.... но минеш ли облаците, винаги е слънчево, а небето има онзи наситено син цвят като през топъл есенен ден.

Винаги с огромно нетърпение поглъщам гледките, които се редят пред малкото ми прозорче. Понякога света отгоре изглежда като огромна чаша капучино, пълна с пяна от малки облачета. Понякога е като море, което се разстила под теб. Когато има пухкави облаци пък обичам да си представям различни форми, палаво оформени от вятъра. А когато няма облаци, долу се виждат малки градчета, с малки куклени къщички и подредени като от картина на импресионист ниви в различни цветове... А нощем.... минеш ли над град светлините му оформят малки оранжеви паяжинки. Толкова красота на едно място, че оставаш без дъх.