Сумрак, червеникава светлина залива импровизираната сцена, на която Джеймс и банда свирят на фестивала Rock am Ring. Хора, вперили поглед в екрана, окъпани в оскъдната светлина, носеща се от задимените музикални инструменти, висящи от тавана на бара. Всички празнуват, чукват бутилките си с бира - новият албум на Металика, Death Magnetic излезе! Години чакане, съмнения дали тази велика група ще просъществува или не, дали ще може да възвърне предишната си сила и звучене. Тази вечер всички се бяха събрали, за да разберат отговора. 

Може да се каже, че тази година за нас в музикално отношение е годината на Металика. След като ни разбиха през юли с уникалния си концерт, сега издадоха албум, който върна вярата ни в тях. Да, след толкова години, те все още умеят да правят музика, която да възпламенява страстите на милиони хора, все още успяват да надминат себе си. В Death Magnetic има всичко, което за нас е Металика -  и балади, които запомняш още от първото чуване (The Day That Never Comes) и такива взривяващи парчета, в които солата на Кърк и барабаните на Ларс кипват кръвта ни. 

И снощи в столичния клуб Бекстейдж се бяха събрали хора, които празнуваха завръщането на една от най-великите групи. Всички пееха в един глас, ръкопляскаха. Някои си куфееха самички, а други завладяни от енергията и бързия ритъм се вживяваха и барабаняха с ръце или свиреха на въображаеми китари. Но никой не остана безучастен. Защото има музика, която трябва да съпреживееш с другите. Защото е огромна тръпката толкова хора да пеят заедно, да се веселят заедно с любимата си група.  

And Nothing else matters....