Не знам дали при всички хора е така, но аз свързвам повечето силни усещания с някоя миризма. И може години след това да усетя същия аромат и спомените нахлуват в мен като отприщена река, която не можеш да контролираш.

Преди няколко дни, усетих че идва есента. Във въздуха имаше онази миризма на печени кестени, която ме кара да потръпвам от очакване. Толкова обичам този сезон, с облачното време, освежителния дъжд, настъпващия студ, който те кара да се свиеш в палтенцето си. И шарените листенца, които посипват земята в мек килим....

Или аромата на сочни портокали и канела, които ме карат да потъна в илюзията за натрупан сняг навън, горещата чаша чай и мисълта за Коледа и успокояващ уют на топлата къща.

Много често когато на улицата се размина с някоя жена и ме лъхне позната миризма на парфюм, който съм ползвала преди години, ме блъсват спомени за минали преживявания, места, които съм посетила, хора които съм познавала, някоя стара тръпка или неприятен спомен. Усещането определено е странно.

Иска ми се да можех  да затворя някои от тези аромати в кутийки, за да мога да си ги отварям когато искам да си спомня нещо или да усетя нещо отново. Би било прекрасно. Отваряш кутийка с надпис "Детство" и в главата ти нахлуват спомени за дълги лета, прекарани в игри, забави и безгрижие, спомняш си как караш колело с часове или печеш картофи в жарта на огън, запален пред блока...

Отваряш друга кутийка и бум, обзема те онази тръпка на първата целувка с любимия човек, първия поглед, първата среща...

Ако можеше това да стане, сигурно цялата къща щеше да е пълна с кутийки :) Защото имам много хубави спомени. И смятам да живея живота си така, че да имам още много такива и някой ден като остарея да мога да седна сред своите кутийки със спомени и да ги отварям една след друга...